Момчил Дуканов - дърводелец, основател на Boaz woodwork

Когато основателят на Maker's Mark® Бил Самюелс предава занаята на сина си, единственият му съвет бил: „Запази качеството на уискито“. Бихте ли се представили с няколко думи и ще споделите ли какво е важно за поддържането на качеството във Вашия занаят?

Аз съм Момчил, който всички наричат Чочо. Половината ми живот премина като по ноти. Завършил съм НУИ (Национално училище по изкуства) „Проф. Веселин Стоянов“ – Русе с пиано. След това и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалности „Звукорежисура, звуков и медиен дизайн“ и „Музикална педагогика“. В годините след това се занимавах най-общо казано с телевизия и телевизионна реклама, а от близо 7 г. изучавам ударни режещи инструменти като: чукове, длета, триони и всичките им производни. След като спрях да се занимавам активно с музика, изпитвах нужда да създавам отново изкуство с ръцете си и така при мен дойде занаятът. Стремежът да извадиш от себе си нещо по-добро и по-съвършено всеки следващ ден. С това идват и трудностите, но както в музиката, така и тук упорството, стремежът и себеотдаването те водят към резултат. За занаята най-важна е дисциплината и отвореното съзнание, които ти дават възможност да твориш и възприемаш красотата около теб.

Maker's Mark® е създаден от едно семейство с ясната цел да се роди емблематичен бърбън, който то самото да обича и да споделя с приятели. Каква е историята на Boaz Woodwork?

Да ви призная, историята е доста сходна. Една сутрин се събудих и казах на съпругата си: „Виж, знам, че няма да е лесно, но аз ще се занимавам с дърводелство. Ще създам бранд, който ще изработва бутикови дъски за рязане, които хората да обожават“. И тя ме подкрепи. Това е най- важното нещо за един творец. Да бъде подкрепян и спокоен да създава. А тя ми дава точно това, за което съм ѝ благодарен всеки ден. И както сем. Самюелс, така и ние първо направихме няколко дъски за приятели. Те ги използваха, харесаха и оцениха, с което работата ми стана още по-добра. Започнах да създавам нови и по-добри изделия.

Какво е усещането да създаваш ръчно своите произведения?

Мисля, че точната дума е хармония. Произведенията са огледало на емоцията на майстора. Всяко едно е различно и неповторимо само по себе си. Създавайки с ръцете си, ти даваш форма на съзнанието си.

Вие сте от малкото хора, които имат дюкян на легендарната Самоводска чаршия на занаятите във Велико Търново. Ще ни разкажете ли как успяхте да го постигнете?

„Чаршия“ е вълшебно място, до което всеки трябва да отиде и да се докосне. Чисто административно, в постигането на тази мечта няма нищо интересно. Там важна е личността и дадените усилия. Чаршията е място за майстори. Уникалността на занаята и наличието на майсторско свидетелство – те са водещи. А колкото повече усилия положи човек за това, което прави, толкова повече го цени. Там случайни хора няма. Има майстори, които са инвестирали в себе си и занаята, които го пазят и надграждат, за да го има и бъде. Да си представен на такова място, което е пълно с история и стремеж, е чест за всеки майстор. Аз съм щастлив, че мога да наричам себе си един от майсторите на „Чаршия“ и ще бъда част от историята на това място.

Споделяте, че дърводелската работа е мечта. Как една мечта става реалност?

Когато спре да бъде такава. Когато стъпиш на нея и си поставиш нови мечти на нейна основа, за да стане тя още по-голяма.

През какви етапи преминахте, докато създадете Boaz Woodwork?

Boaz дойде спонтанно, като промяна, но бе добре маркетингово премислен процес. Обратно на моментните тенденции хората много по-лесно да купуват от хора, аз реших да създам бранд. Това ми даде възможността да го позиционирам високо. Още от самото начало зададох ниво и критерии, които се стремя да надграждам. Всяко нещо бе внимателно обмислено. От моделите и видове дъски и други изделия до това как получава клиентът пратката си. Вярвам, че хората, които четат това и разгледат продуктите ми, ще усетят точно това. Но да получиш здраво изделие, което влиза в употреба веднага, не вкарва трески в храната ти, не затъпява ножовете ти, красиво е и става тема на разговор на трапезата, не винаги е достатъчно. Опаковането бе водещо предизвикателство. За това създадохме собствена щанца и дизайн, достойни за парижки бутик. Всеки елемент от пакета е напълно използваем, защото в дърводелството няма нищо непотребно. Клиентът получава едно здраво и красиво изделие, презентирано с отношение и стил. Това прави Boaz перфектният подарък за почти всеки повод, което се доказва от факта, че огромна част от хората, получили мое изделие като подарък, се връщат обратно при мен, за да подарят Boaz на любим човек.

Как бихте съпоставил занаятчийската работа спрямо бизнеса на големите корпорации, с които имате предишен опит?

Свобода и отговорност. Свобода, защото разполагаш с уменията и времето си. И отговорност – по същата причина. И всеки, който ми завижда за това от бюрото в офиса си, трябва да знае, че свободата е задължение, което занаятчията не може да прехвърли на колега. Истинският 18-часов работен ден започва, когато работиш сам за себе си.

Кои са най-големите предизвикателства пред Boaz Woodwork?

Boaz е бранд създаден да бъде A Royal Warrant of Appointment. Брекзит не ми помага много с това, но целта си остава. Разработването на нови пазари, както и развитието на съществуващи и близки пазари, са предизвикателства пред всеки. За мен най-важното е, че от ден едно Boaz работи „от уста на уста“, което много големи бизнеси не могат да постигнат с години.

Всяка бутилка Maker's Mark® е уникална, защото се потапя ръчно в нашия червен восък, което е и една от запазените марки на нашето уиски. Всяка Ваша дъска ли е уникална?

Да. И няма как да е иначе. Красотата на занаята и работата с дърво е това, че колкото и пъти да правиш нещо по един и същи начин, винаги се появява нещо ново и уникално. Важно е да разбираш и усещаш дървото. То само ти го дава а ти си просто инструмент, който е длъжен да се съобрази с него.

Какво ти носи работата и занаята, който практикуваш?

Спокойствие. Спокойствие, че хляба ми е в собствените ми ръце. И където и да съм, мога да бъда полезен.

Няколко съвета, които бихте споделили на всички хора, които биха искали да се занимават с ръчна изработка и занаяти?

На първо място, бих ги посъветвал да проверят дали са сръчни. Това се прави, като преливате Maker's Mark® от една бутилка в друга, и то без фуния.
След като издържат това изпитание, бих им казал:
Да не се страхуват.
Да не напускат работа. Преквалификацията в занаятчия значително увеличава вътрешносемейната инфлация.
Да се трудят усърдно.
Да вярват в себе си, но да вярват и на другите.
Да се трудят усърдно.
Да създадат продукт.
Да напуснат работа.
Да се трудят усърдно.
Да предадат занаята.

Както Maker's Mark® държи на ръчния процес в направата на нашето уиски, така и Вие залагате на ръчната изработка. Какви са предимствата на ръчния труд и защо избрахте този труден, но приятен път?

Когато купуваш нещо ръчно направено от майстор, ти не купуваш просто предмет. Ти купуваш години опит. Години проби и грешки. Купуваш неговите радости и лишения. Купуваш стъпката от неговия стремеж към съвършенство. Или както каза един стар майстор на клиент, който твърдеше, че му иска много пари само за 30 минути работа: „Синко, отне ми 40 години труд, за да мога да направя това за 30 минути“.

Кои са любимите моменти с чаша Maker's Mark®?

Те са точно 46.:
1. Сам.
2. Вечер.
3. Прашна работилница.
4. Тишина.
5. Завършени изделия.
6. 6-46. И останалите 40 гр. Maker's Mark® 46.

Как минава един ваш ден?

„Работа, работа, работа“.

Ще разкажете ли най-забавната история от работата, за която се сещате веднага?

Аз съм на плажа. Звъни телефонът.
Жена:
Ало, г- не, хлопа ми дъската!
Аз:
Здравейте, г-жо. Коя дъска Ви хлопа, за да знам дали мога да съм полезен?
Тази дървената, която ми подариха.
Оказа се, че на дъската ѝ е паднало едното силиконово краче.
Успях да ѝ помогна.
Завинти си го и сега и тя, и дъската са физически и психически добре.

Най-голямата трудност, с която сте се срещнали в занаята?

Вие лента на банциг лепили ли сте? А африканско Ипe струговали ли сте?

Кои са уменията, които развихте в практиката на занаята?

Занаята те учи на много неща, на които лекомислено се ядосваме в живота. Например времето. Както една талпа не може да бъде оползотворена цялата, така и ти сам времето си не можеш да изпълниш, та да си доволен. Правотата например. Вечно говорим кой, кога и дали е прав. Ако в занаята правият ъгъл не е заложен право от самото начало, то всички действия по-натам ще стават все по-криви, като всяко едно ще се натрупва към предишното, докато просто не можеш да прецениш кое точно е право или дали изобщо го има. Човек трябва да залага основите си правилно и да ги продължи така, че да може да спи сам със себе си.

Три думи, с които бихте определили работата си?

Подарък. За. Хората.

Какво Ви мотивира най-силно в работата?

Самата работа. А тя никога няма да свърши.

И за финал, как според вас едно изделие става забележително?

Когато познаеш майстора му.