ТРЯБВА ДА СИ НАД 18 ГОДИНИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИШ
МОЛЯ, ВЪВЕДИ ДАТА НА РАЖДАНЕ
Моето пътешествие не започна с революция.
По-скоро бих го описал като вулкан.
Всичко започна с една маслена картина живопис, която родителите ми купиха. Просто бях запленен. Исках да се науча да рисувам така. Започнах да експериментирам, да опитвам. По онова време нямаше интернет, та всичко учех от книги и албуми. И неспирни експерименти.
Тогава бях девети клас. Цялото си свободно време влагах в рисуване. Всичко, от което имах нужда, бяха бои и материали.
Първата ми изложба беше в учителската стая в гимназията. Това е най-успешната ми изложба, защото всички картини бяха откраднати… хаха. До ден днешен не знам какво се случи с картините ми, но го приемам като комплимент, защото никой не би откраднал нещо, което не струва.
Някои от картините, които рисувам, са вдъхновени от реалния свят, от природата. Други са изцяло плод на фантазията, на илюзорното. Каквито и да са, идеите следват движението отвътре навън. Нарекъл съм ги „вътрешни“, защото са преживяни, почувствани.
Собствен стил се създава с много работа, преминавайки през най-различни техники, начини и реализиране на всякакви, дори най-налудничави идеи. Човек не трябва да спира да търси и реализира себе си, неговото си нещо – без значение дали става въпрос за живопис, бърбън, или бижутерия. Според мен, за да да имаш отличителен стил, трябва да извървиш един път на самоопознаване и самоопределяне; задължително да бъдеш абсолютно честен пред себе си и останалите.
Екстаз, любов, духовна наслада, медитация. Понякога разочарование или пък абсолютна изненада. Винаги е различно и това прави артиста откривател (на себе си, на възможностите на изкуството, на начина, по който тези произведения се възприемат ).
Да. Състезание със самия себе си. Състезание – талант – работа – желание. Нито едно от трите не е даденост и трябва непрестанни усилия и трите да са на ниво.
Да, от далновидност или чист късмет, използвам модерните технологии от самото им създаване. Натрупах голяма популярност покрай това. Имам колеги, които до ден днешен се боят да показват творбите си онлайн, за да не бъдат копирани или и аз не знам защо. Аз не страдам от подобни предразсъдъци. За мен интернет и дигиталните технологии са възможност да достигна до повече хора. Имам фенове и клиенти от цял свят. Напоследък се вълнувам и от дигитален арт, следя с интерес и търся своето място в света на NFT (Non-fungible token - NFT е дигитален актив, който представлява обекти от реалния свят като изкуство, музика, елементи от игри и видео. Те се купуват и продават онлайн, често с криптовалута и обикновено са кодирани със същия основен софтуер като много криптовалути.) и т.н.
Разбира се, че съм съгласен. Характерът идва от душата, от онази чувствителност, която машината никога няма да има. Машините направиха хората мързеливи свръхконсуматори на некачествени продукти. Затова пък всичко, което е ръчно направено с душа и сърце, ще става все по-ценно и скъпо.
Повечето ми изложби са свързани с интересни моменти. През 2010 например не успях да присъствам на една своя изложба в САЩ заради вулкана в Исландия и блокираните международни полети. В такива моменти разбираш, че природата наистина е над всичко. Най-интересното в работата ми са многото хора, с които изкуството ме среща през годините. Нямам нито един излишен, ненужен контакт. Всички хора са ми важни, връзките между тях, препоръките, поръчките, предизвикателствата и подкрепата. Интересно е как човек, който е купил картина от мен преди 20 години, ме препоръчва сега на някого, който ми става най-големият колекционер. Той пък ме представя на друг, който безвъзмездно ми дава най-якото пространство на поп-ъп галерия. Моя клиентка заедно с момиче, което живее и има контакти с галерии в Амстердам, решава да ми организира изложба там. След време случайно се запознавам в един софийски бар с въпросното момиче. Сега тя ми е жена и имаме две деца. В моята история най-важни са хората, а най-интересното е колко навързани са историите ни.
Хората в САЩ са отворени, любопитни – както към изкуството ми, така и към мен самия. Ценят особено много всичко ръчно направено и изкуството като цяло. Най-големите ми клиенти в САЩ са успели български емигранти. По някакъв начин моите картини им помагат да превъзмогнат носталгията по България. Имам и няколко колекционери, които са американци и нямат нищо общо с България. Чудесни хора, които се отнасят към мен с огромно уважение.
Да улавям мига, вдъхновението. Да не пропилявам времето.
Призвание. Не знам какво е това кариера, тъй като в живота си не съм имал нито един работен ден.
Да не позволяват да им изсъхва палитрата (да не спират да работят) и да слушат повече себе си.
Определено визията на бутилката Maker’s Mark® изпъква пред всички останали на рафта в магазина или бара. Цялата визия е изпипана перфектно. За радост, освен за опаковката, същото може да се каже и за съдържанието. Обичам Maker’s Mark®. Малко по-силно е от стандартните уискита, има уникален аромат и характер. Обичам хора, изкуство и бърбън с изразен характер. Неутралното, лекото, традиционното не е моето. Приятно ми е да черпя гостите си или да подарявам Maker’s Mark®, защото знам, че никога няма да сбъркам. Никой досега не ми е казвал, че не му харесва и предпочита да го почерпя нещо друго.
Обичам да работя нощем. Когато е тихо и нищо не ме разсейва. Като приключа, се наслаждавам на хубава музика и чаша Maker’s Mark®. Това ми е любим момент! Удовлетворен, с чаша хубаво уиски. Винаги имам бутилка в ателието. Освен с изкуството си, споделям чаша Maker’s Mark® и с клиентите си. На повечето им е много приятно да изкарат малко време в ателието, да поговорим, да пием по една напитка. Говорим си за изкуство, уиски и какво ли още не.
Тъй като не ходя на работа и не робувам на понятия като работна седмица и работно време, дните ми са много различни. Някога, мога да не излизам от ателието с дни, рисувам буквално денонощно. Друг път, обичам да започна си деня лежерно, с кафе, в любимо заведение, после да видя някоя изложба и чак тогава отивам в ателието. Благодарен съм, че мога да имам тази свобода.
Понякога, когато работя до късно в ателието, си поръчвам храна. Доставчикът ме вижда целия оклепан в боя и ми пожелава „приятен ремонт“. Помисли ме за бояджия. Е, аз съм – художник.
„Човек не трябва да спира да търси и реализира себе си, неговото си нещо – без значение дали става въпрос за живопис, бърбън, или бижутерия.“
В началото през 90-те години, когато нямаше интернет, беше предизвикателство да науча как се прави грунд на платно и други тънкости. Всичко се учеше в процес на много опити и провали. Днешното поколение не би могло да разбере това. Днес, в интернет, можете да видите и научите почти всичко.
Да бъда свободомислещ, комбинативен и много социален.
Живопис, любов, наслада.
Черпя вдъхновение най-вече от музиката. Мотивира ме самата работа. Когато работя и нещата се получават, съм мотивиран да творя още и още. Колкото повече – толкова повече, както е казал Мечо Пух
Много труден въпрос. Когато придобия самочувствие да я подпиша – тогава творбата е готова. Понякога една творба става на един дъх. Друг път преминава през различни етапи, месеци, та дори години.
Най-важното е човек да тръгва с идея. Ако имаш идея, е лесно, развиваш я, видоизменяш я в процеса на работата. Както казваше един от любимите ми български художници Генко Генков: „Бездушен човек не може нито да твори, нито да разбира от изкуство. Остра чувствителност – това е изкуството. Това, живописта е ужасно тежка работа. Над всяка една от тези картини съм работил месеци наред. Правиш – разваляш, правиш – разваляш... за да стане нещо, трябва много пъти да се разваля. В умението да правиш се включва и умението да разваляш“.
„Най-важното е човек да тръгва с идея. Ако имаш идея, е лесно, развиваш я, видоизменяш я в процеса на работата.“
Да, нарича се енкаустика. Восъкът запечатва боята отдолу и картината става вечна. Може да опитам да направя такава с вашия червен восък. Но освен восъка на Maker’s Mark®, ще ми е необходима и чаша от бърбъна.
Когато накараш цветовете да се заобичат.
„Обичам да работя нощем. Когато е тихо и нищо не ме разсейва. Като приключа, се наслаждавам на хубава музика и чаша Maker’s.“
Творбите на Георги Петров са във Facebook, Instagram и на georgipetrov.com